Вярвам, че човекът, като създание е нещо много повече от това, което допускаме че сме.  Вярвам, че тялото ни е външния израз на вътрешното ни състояние и затова посветих живота си на това да изследвам видимото- тялото и така да получавам възможност да се докосна до невидимото- процесите, които протичат в тялото и състоянията и емоциите, които ни връхлитат.

Вярвам, че болестите, всъщност не са зла участ, а просто сигнал – вик за помощ, който има за цел да привлече вниманието ни към това, което се случва вътре в нас, в отговор на действията ни, мислите ни и начина ни на живот.

Вярвам, че всяка част от тялото не е случайна и че всичко  от главата до стъпалата, през вътрешните органи носи символика и разбирайки я, изследвайки и наблюдавайки собственото си тяло и реакциите му, можем да управляваме живота си и сами да предизвикваме състоянията, които желаем.

Обожавам книгата „Болестта, като път“, на Торвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке. Болестта наистина е път – към себе си. Болестта е отказът на тялото да бягаме от себе си, страховете и съмненията си.

Моето минало, е минало изпълнено с много грешки, много опити за бягство от себе си. Много чувство на вина и опити сама да наказвам себе си за вината, като изтезавам тялото си.

Реших да споделя с вас някои размисли по въпроса с болестите и контузиите.Заключения, които всеки ден ми помагат да балансирам „ везните“ в собствения си живот, тогава, когато си позволя да слагам повече от едната страна и да ги накланям към едната крайност.

Знаете, че в живота всичко е баланс. Игнорираме клишетата, затова игнорираме и живота. Клишетата, всъщност носят мъдрост, която ежедневно доказва своята валидност и правдоподобност. Мъдрост, устойчива на времето и промените. Затова ще го кажа пак – животът е баланс и всеки, който не полага усилия, сам, да създава този баланс, провокира живота и Вселената да се намесват и да го създават.

Всичко трябва да има равновесие. Въпреки това, ние непрекъснато изпадаме в крайности. Или в едната или в другата. Набеждаваме едната за „ добра“, а другата за „лоша“. Но в края на краищата, двете крайности са, като краищата на едно ветрило и рано или късно се допират, сливат и превръщат в едно и също.

Защо не успявате да отслабнете? Генетиката ли е проблемът?

В тази статия ще насоча вниманието ви към периодите на гладуване и преяждане;  периодите на много трениране, последвани от контузии и дълга почивка. Ще се опитам да ви помогна да разберете, защо всичко това ви се случва и как проблемът не е, че нямате добра генетика или достатъчно воля. Проблемът е, че се опитвате да вървите срещу законите на природата, а няма човек, който е дръзнал да върви срещу тях и да не е бил „ наказан“ за своеволието и самонадеяността си.

Преяждането и гладуването. Липса на воля или липса на баланс?

Равновесие и баланс. Всяка едностранчивост, трябва да бъде компенсирана от своята противоположност, за да доведе до желания баланс – състояние присъщо на всичко, което ни заобикаля.

Разберете ли това, вече никога няма да се чудите от къде произлизат пристъпите да ядете огромни количества или пък защо след прекалено много хранене, както се случва по празниците, винаги следват периоди, когато се подлагате на строги диети, които ви ограничават.

Когато гладуваме, с някаква цел, ние винаги накланяме везните в едната посока – тази на ограничението и оскъдицата. В живота, обаче, нищо не остава в едната крайност. Всичко е циклично, точно защото цикличността, по лек и ненатрапчив начин, успява да създава баланс – вземайки от едно и давайки на друго.

Когато лишаваме тялото си, рано или късно идва момент, когато балансът трябва да бъде възстановен, затова следва и неустоимото желание за ядене. Чувствате се така сякаш не се владеете и се чудите какво се случва. Всъщност нищо – просто природата ви, инстинктът ви, прави това, което вие съзнателно не успявате – създава баланс.

Когато от друга страна се тъпчем, винаги идва момент, когато ни е лошо и дълго време, после се ограничаваме; решаваме да следваме стриктни диети с малко калории. В случая отново сме нарушили баланса, но от към другата крайност и той трябва да бъде възстановен.

Така се получава омагьосан кръг, в който следват периоди на едната крайност, прехвърлящи ни в периоди на другата крайност.

Ето защо, храненето трябва да е баланс. Трябва да ядем достатъчно, а когато за ден допуснем да минем към едната крайност, трябва сами, съзнателно да даде на тялото това, което сме му взели или пък да му вземем от това, с което сме го претъпкали.

Наблюдавайки тези състояния и осъзнавайки, защо възникват, тогава няма да има нужда да сме експерти в здравословното хранене и да имаме научни степени и сертификати. Всичко е много по-просто и очевидно. Задълбавайки в детайлите, пропускаме основите.

Прекалено многото тренировки, последвани от контузии

Равновесие и баланс. Всяка едностранчивост, трябва да бъде компенсирана чрез своята противоположност.

Преди години тренирах МНОГО – кажи речи по цял ден. За мен денят не беше ден, ако не съм тренирала. Денят ми не беше хубав, ако не съм тренирала. Тренировките не бяха удоволствие, а нещо, като опит да се наказвам за това, че не изглеждам така, както исках; че не бях толкова атлетична, колкото исках; че съм яла повече и т.н.

Тренирах много и… се контузвах много. Всички ме съжаляваха защо се получава така. Уж толкова много се трудя, а все нямам късмет. Всъщност, от сегашната си гледна точка знам причините за всичко, което ми се случи в миналото. Късметът не е въпрос на шанс, а въпрос на избор. Късметът е просто, последствието, от сумата на нашите избори.

Тренирайки толкова много, аз очевидно бягах от нещо и запълвах празнотата си с активност. В същото време, накланях везните в едната посока – много активност и никаква почивка.

Когато не планираш почивката си сам, почивката идва непланирана – под формата на болест, контузия или нещо друго, което да те накара да седиш мирно и да почиваш.

Ако се контузвате често, една от причините е, че вероятно сте преуморени и тялото ви дава сигнал – че трябва да промените нещо.

Болестта и контузиите са нещо, като пътни знаци по пътя към целта. Аз гледам така на нещата – когато ми има нещо ( здравословно), то винаги ми пречи да извършвам някаква дейност.Замислям се как сегашното ми състояние, ме възпира да правя нещо, което искам. Тогава си давам сметка, че съм стигнала до някаква крайност в тази посока и че дори и да обожавам да тренирам, контузията ми показва, че съм прекалила и трябва да променя подхода си.

Ако сте в такава ситуация, помислете си как болестта или контузията ви, сочат, че някъде сте се отклонили и сте стигнали до крайност.

Недостатъчното движение и болестите

Равновесие и баланс. Всяка едностранчивост, трябва да бъде компенсирана с нейната противоположност. Преди някой от вас да си е казал:„ Ето, ако тренирам ще се преуморявам, затова по-добре да си почивам!“, ще ви насоча вниманието към недостатъчното активност и болестите.

Какво се наблюдава, когато някой е обездвижен и се храни зле? Живее така известно време и после започват болестите – диабет, високо кръвно налягане, проблеми със сърцето, остеопороза и т.н.

Повечето от тези болести, изискват от болния да се движи повече и да промени хранителните си навици – да се храни здравословно.

Така болестта, изправя болния пред това или да страда от състоянието си или да се вземе в ръце и да започне да спортува и да се храни правилно.

Тук отново, едната крайност, води то това, че животът, предизвиква състояние, което принудително да ни накара да наклоним везните в другата посока.

За повечето хора, тези процеси протичат несъзнателно. Затова, винаги, когато имат подобрение и ножа не опира в кокала, лесно се завръщат към старите навици и към крайностите.

Така се въртят в омагьосан кръг и възпроизвеждат един и същ модел.

Когато обаче, признаеш пред себе си, че ти, сам, предизвикваш тези състояние, тогава имаш друг поглед над живота. Тогава знаеш, че животът не ти е враг и че всяка принуда е всъщност помощ – помощ да осъзнаеш какви си ги надробил и да се вземеш в ръце!

Ако се чудите, защо преяждате, запитайте се колко често след преяждане, минавате на „ прочистващи диети“ и гладувате.

Ако се чудите, защо се контузвате, запитайте се дали не злоупотребявате с физическата активност, работата и т.н.

Ако болестите ви атакуват, запитайте се, дали не сте се изоставили и дали болестта не е просто, като начален шут от живота, за да ви накара да се размърдате.

Всяко състояние, което ви кара да изпитвате негативни емоции, е породено от това, че сте стигнали до някаква крайност.

Коригирайте я и негативното ще стане излишно в живота ви.

Болестта е само сигнал. Коригирайте действията си и ще направите болестта излишна.

Свързани статии:

16 златни съвета на Петър Дънов за здравословно хранене

Тест: правилно ли се храним

Супер съветите на Иван Гарабитов: Как да останем винаги здрави?