Няма белег, по който да разпознаете депресията пише в. Монитор. Някои се затварят и потъват в себе си. Други слагат маска на преднамерена веселост. Трети стават агресивни и зли към околните. Депресията е многолика - меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност са само част от изявите й. Не е задължително обаче човек да е тъжен, когато е в депресия.     Свързани статии: 30 неща, които трябва да спрете да правите сега. Номер 10 е просто задължително 100 лекарства на Лао Дзъ Шоколадът – любопитни факти и интересни проучвания     Може просто да стане безразличен и апатичен към живота наоколо, сякаш всичко губи стойността си – няма смисъл, няма перспектива. Това може да доведе до мисъл за самоубийство. Реакцията и действията се движат на бавен каданс. Човек се влачи без тонус и му е трудно да се захване с каквото и да е. Сякаш някой е изпил до дъно вътрешната му енергия и заряд. Животът забавя обороти – мисленето става някак вяло, вниманието трудно се фиксира върху задачите.   Апетитът също не издава психичното състояние, защото някои го губят напълно, както губят и вкус към живота, а други депресирани почват да се тъпчат. Изостря се желанието им да хапват сладко.   Депресията може да се „маскира” зад други болести. Спектърът на оплакванията е много широк - от главоболие, болки в сърцето и стомаха, до различни нарушения на съня  често в малките часове на утрото, загуба на апетит, хроничен запек и нарушения в менструалния цикъл. Според международната класификация на болестите депресията принадлежи към афективните разстройства. Тя може да се яви като самостоятелно заболяване или в рамките на някое друго, каквото е например афективното разстройство. При него мания и депресия се редуват. Около 1% от хората са засегнати от това тежко страдание, което е по-познато като циклофрения. Тя засяга предимно младите.   Определят депресията като най-егоистичната болест, защото човек не мисли за последиците, нито за хората около себе си. Не се интересува какво причинява на най-близките си - обсебен е от мисълта да избяга от реалността, да се освободи от своите преживявания и често посяга на живота си.   Днес 10 - 15% от хората страдат от депресия. А прогнози сочат, че през 2020 г. тя ще бъде втората причина за инвалидизация. А според Световната здравна организация 10,7% от болестите въобще се дължат на депресията. Само внимателно наблюдение и познаване на характера издава промяната. За опитния психиатър тя не е проблем. Радко обаче потърпевшите осъзнават проблема си, а още по-рядко търсят компетентна помощ.   „Около 13% от хората с депресия се самоубиват. Това е 20 пъти повече, отколкото  при здравите.   Обикновено те имат вече един опит за самоубийство.“   Няма точно обяснение защо това се случва при прехода между сезоните, но е факт, че тогава се натрупват повече случаи. Жените по-често правят опити, мъжете по-често успяват да ги реализират. Самоубийствата са 3-тата причина за смърт сред подрастващите. Това сочи статистиката за света, у нас няма проучване. 12% от смъртността при подрастващите и 2% от децата до 16 г. се дължат на самоубийства, обяснява проф. Вихра Миланова, шеф на клиниката по психиатрия към Александровска болница.   Водещият фактор за депресията са гените, които наследяваме от родителите си. Те създават предразположение, което в един момент може да се отключи. Тежки преживявания в детството - загуба на родителите, травма, липса на любов в семейството, малтретиране също слагат отпечатък. Има значение и характерът. Нерваците са по-склонни да развият депресия. Самотниците също стават нейна жертва, както и тези, които нямат подкрепа или изпадат в тежка финансова криза.   Някои тежки общи заболявания, като например диабет, или приемането на лекарства за лечението им, като кортикостероиди например, могат да доведат до депресия.   Съветът, който обичайно даваме - “стегни се, вземи се в ръце”, не върши никаква работа. Напротив - натоварва допълнително. „Когато човек е потиснат, а вие го карате да се разхожда, да ходи на кино и да се среща с приятели, му създавате допълнително натоварване. Защото когато е в депресия, той няма дори желание да говори. Отбягва и близките си, защото усеща, че не е във форма. Ако състоянието продължава повече от 2 седмици, е добре да се търси помощ първо при личния лекар и след това и от психиатър. Колкото по-бързо започне лечението, толкова ще е по-резултатно”, обяснява проф. Миланова.   Разстройства на настроението, които я издават:  

• импулсивност
• тревожност и обърканост
• прекомерно остри реакции без повод
• песимизъм и липса на перспектива  
• човек не може да понася негативни емоции
• злоупотреба с психоактивни вещества