Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация, в интервю за Агенция „Фокус”.   Фокус: Д-р Хасърджиев, от месец март Национална пациентска организация започва първата по рода си кампания за предоставяне на безплатно изследване на гликиран хемоглобин (HbA1c) за пациенти, страдащи от захарен диабет тип 2. Какво представлява тази кампания? Станимир Хасърджиев: Тази кампания, която е част от дългосрочната инициатива на Националната пациентска организация – „Университет за пациенти”, която стартирахме още преди 2 години и която цели да се предостави информация и услуги на пациенти с различни заболявания във връзка с тяхното заболяване. В случая стартираме най-новата инициатива за пациенти с диабет тип 2, за които успяхме, благодарение на спонсорства, да осигурим допълнително изследване за гликиран хемоглобин. Тъй като в България НЗОК не поема всички изследвания за този гликиран хемоглобин, който всъщност проследява състоянието на пациента, предоставяме талони към ендокринолозите, които лекуват тези пациенти, с които пациентите ще могат да си направят допълнително изследване, което не се поема от НЗОК, за да се проследява тяхното състояние. НЗОК покрива две изследвания годишно, а тези талони покриват третото препоръчително.   Фокус: Защо НЗОК не поема и този трети преглед? Станимир Хасърчиев: НЗОК много не поема прегледи, което е голям проблем, не само при диабета. Например при хепатит и при редица други заболявания не се поемат изследванията и се налага пациентите сами да си заплащат тези изследвания или да търсят някакви други начини. Вероятно са причините бюджетни, но в крайна сметка тежестта пада върху пациента от една страна. От друга страна, неправенето на изследвания навреме влошава състоянието на пациентите и контрола върху тяхното заболяване. Много е вероятно НЗОК да плаща двойно и тройно след това за лечението на тези усложнения, но нямаме такава статистика. Така че наистина проблемът е много сериозен, не е само при диабета и според нас трябва много сериозно да се преосмисли стратегията на НЗОК за плащането на тези изследвания.   Фокус: Кампанията, която организирате, ефективно предложение ли е за решение на проблема за изследванията? Станимир Хасърджиев: Категорично не е ефективно решение, защото ресурсът, с който разполагаме е ограничен. Ще можем да направим 10 хиляди такива теста, а диабетоболните в България са много повече, но при всички положения пък е облекчение за някои от тези пациенти. Надяваме се, че ще може да намираме още средства да предоставяме и допълнителни изследвания.   Фокус: Какво може да е разрешението на този проблем тогава? Станимир Хасърджиев: Разрешението трябва да бъде решение на НЗОК, която да поема тези изследвания, защото те фактически показват на лекуващият лекар дали пациентът е под контрол и, ако се налагат някакви промени в терапията, да се правят навреме. Без тези изследвания общо взето НЗОК плаща едни пари за лечение на пациенти, но не знаем какво се случва с тях. Така че контролът е изключително важен и за пациента, а и самата НЗОК, за да знае дали ефективно си харчи парите. Отново проблемът е пари. Но, както знаете, тази година, миналата седмица още, хората в Надзорния съвет прогнозираха, че дефицитът на Здравната каса в най-добрия случай ще е 150 милиона лева, а в по-песимистичните варианти ще е 300 милиона лева – нещо, за което ние алармирахме още преди приемането на бюджета. Това са известни неща. Знаеше се, че така ще се случи. Сега наблюдаваме проблемите и с лечебните заведения, и с лекарствата - има непрестанно скандали, които като че ли се опитват да се насаждат в обществото. От друга страна, няма как да очакваме НЗОК в бюджетен дефицит да започне да поеме повече изследвания.   Фокус: Колко човека у нас страдат от захарен диабет тип 2? Станимир Хасърджиев: Много е сложно. Аз не мога да ви дам такава статистика. По-скоро някой ендокринолог или от Дружеството по ендокринология могат да дадат такава информация, но хората , у нас, които страдат от захарен диабет тип 2 не са малко.   Фокус: Колко са тези, които не знаят, че имат диабет? Станимир Хасърджиев: Всъщност това е другият проблем - в България късно се открива втори тип диабет. Дори има сериозна група от възрастното население, които са в преддиабетни състояние или с диабет, които не знаят. Но какъв е процентът, не мога да ви цитирам.   Фокус: Кога е учредена Асоциация „Диабет тип 2”? Кой участва в нея? Станимир Хасърджиев: Асоциация „Диабет тип 2” е учредена през 2013 г. или в края на 2012 г. Тя е учредена от пациенти, които страдат от диабет тип 2, или имат близки, страдащи от него. Учредяването на тази Асоциация беше подпомогнато от Националната пациентска организация - практика, която имаме и с други пациентски групи, които идентифицираме, че имат проблем, а не разполагат със сдружение, което да може активно да се грижи за тези пациенти.   Фокус: С какви дейности ще се занимава тя? Станимир Хасърджиев: Информация към пациентите, работа с лекари, с различни дарителски кампании, както тази за набиране на средства за закупуването или предоставянето на допълнителните тестове. Това, което всяка пациентска организация прави.   Фокус: Пациентски организации обявиха, че ще поискат оставката на министъра на здравеопазването, ако не се реши проблемът с лекарства за трансплантирани. Какъв е Вашият коментар спрямо това? Станимир Хасърджиев: Аз не знам дали една оставка ще реши проблема, но проблемът с лекарства на трансплантираните е сериозен. Отдавна алармираме за това, отдавна говорим. При предходния министър и предходното правителство имаше изградени работни групи, за да се търси решение на проблема, но очевидно той си седи. В момента се налага за огромно съжаление трансплантирани пациенти да доплащат за лекарствата си. Проблемът се появява от това, че с навлизането на нови генерични продукти обикновено цената пада. Не е проблем, че се появяват генерични продукти, защото такива има по цял свят и след като са одобрени от Агенцията по лекарства в България и от Европейската агенция по лекарствата, те могат да се прилагат. Проблемът е при замяната. Оказва се, че при трансплантираните пациенти не е съвсем безопасно да се заменя един продукт с друг, просто на база цена. Поради тази причина в много държави пациентите и въобще лекарствата за трансплантираните пациенти, независимо колко генерични продукти се появяват, те винаги са напълно безплатни за пациентите - ако човек е под контрол и стабилен с дадено лекарство, то просто не се заменя, освен по преценка на лекаря му. Докато тук в България пациентите са поставени пред избора – или да си заменят лекарството, за да продължат да си получават безплатния нов генеричен продукт, или да си доплащат за този, с който са се лекували до настоящия момент и това наистина е сериозна пречка и опасност най-вече за пациентите, защото според лекарите не е безобидно да се заменят така лекарствата. Това може да крие рискове за трансплантирания орган и за самия пациент.