Пионер и поддръжник на лечебното гладуване е Айзък Дженингс (1788-1874). Той отхвърля употребата на лекарства за отделните болести. Вместо това разработва терапевтична програма, която включва периодично гладуване, растителна диета, чиста вода, въздух, слънце, двигателни упражнения и почивка. Тази система става известна като Натурална хигиена и се практикува и до днес, а лекарите, които я следват обикновено се специализират и в ръководене на разтоварително-диетични програми.   Натуралната хигиена не третира и не лекува отделни заболявания, защото природата не разделя себе си на отделни части пише в сайта си д-р Георги Гайдурков. Напротив – всичко в нея е екологично свързано по взаимосвързан начин. Нашето тяло, както и болестта представляват само една от многото илюстрации на този основен природен закон.   Не съществуват “много болести”. Има само едно единствено заболяване, ангажиращо винаги и безусловно целия организъм, проявено по-силно или по-слабо в едни или други негови органи. То започва от малки, дискретни и често незабележими промени във функцията на органите и системите и постепенно с времето прераства във все по-тежки изменения на формата и структурата, докато накрая те съвсем се разрушат.   Който не може да съзре единството зад множеството и вижда в различните органни прояви и в различните степени на разрушение “отделни болести”, той ще именува различните симптоми с отделни имена и ще получи един безкраен списък от безсмислени и несвързани една с друга отделни диагнози. Скандално е, че днес този списък продължава главоломно да расте и да се попълва с нови и нови “болести”. Съответно на това той ще се опитва да ги “лекува” като “отделни болести” и резултатът от тази борба неизбежно ще бъде само резултат от битка с “вятърни мелници”. Ще бъдем препращани от лекар на лекар, ще ни бъде изписвано лекарство след лекарство, което уж ще лекува едно и ще уврежда друго, при това с неприятната почуда от появата на все нови и нови болежки.   За умния обаче отделните симптоми (или “болести”, както тривиалната медицина ги нарича) са свързани с червена нишка, така както свързано и единно е цялото ни тяло. Затова една истинска и човешка терапия може да ни третира и лекува само като човеци, с други думи като едни интегрални, цялостни същества.   От дидактична гледна точка обаче, ние ще изброим “болестите”, които най-успешно се лекуват от Натуралната хигиена по начина, по който те се описват понастоящем от популярната таксономия (от гр. – наука за класификацията) и в частност нозология (от гр. – наука за класификацията на болестите). Същевременно подсещаме читателя, за да може да разбере простата логика на природата, постоянно да си припомня чистата условност на тези понятия и да не забравя, че те са само симптоми, т. е. отделни прояви, както и само етапи от едно единствено заболяване. Разликата в имената идва от това, че при различните хора са натоварени в един или друг етап различни органи и системи и те ще сменят местата си (и съответно имената си) в хода на общото за организма заболяване.   При това, отново ще кажем, че всеки засегнат орган боледува последователно във времето, в началото от функционални, а след това от възпалителни и най-накрая или в последна сметка от дегенеративни изменения. Този процес, разположен във времето е един, въпреки че е именуван от популярната медицина с различни имена и е считан съответно за различни, отделни и независими болести на този орган. Отчитайки цялата тази условност, ще започнем списъка, като на първо място поставим:   СЪРДЕЧНО-СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ Това са на практика най-масовите заболявания. Според официалната статистика на СЗО за 2000 г. 66,3 % от смъртните случаи у нас се дължат на тази болест. След казаното по-горе това не ни учудва, а обратно – за нас то е напълно закономерно и логично, тъй като сърдечно-съдовата система е “фоайето”, което води към всички други органи и системи и съответно към всички други болести. Това е системата-хранителка, която снабдява клетките на тялото ни с хранителни вещества и кислород, и която отмива отпадъците от тях.   В зависимост от нашето хранене тя може да ги снабдява с “нектар и амброзия” или обратно – по нейните съдове може да тече и чиста отрова. Можем да кажем, че така както от едно преддверие се влиза в много стаи, така и от сърдечно-съдовите заболявания се отива във всички други болести. Близко до ума е, че ако кръвта (неслучайно считана в Библията за синоним на живота) и съдовете са замърсени или запушени от отпадъчни метаболити, по същия начин “запушени” и “задръстени” ще сме и ние самите (нерядко и буквално препратени в задръстеността на старческото слабоумие)!   Най-напред се запушват капилярите – най-малките разклонения на съдовете. Така клетките и органите ни остават от една страна недохранени, понеже не отива достатъчно кръв до тях, а от друга страна – натровени, тъй като лежат, потопени в собствените си, неотведени по същата причина отпадъци (клетъчни “изпражнения”).   Най-ранният функционален симптом, а поради тази причина и най-масовият е артериалната хипертония. По същите причини есенциалната артериална хипертония е най-успешно лекуваното заболяване (всъщност симптом!) на общото заболяване на организма. Тя се лекува окончателно средно в рамките на 14 (четиринадесет) дни! Изключение правят специфичните симптоматични хипертонии, които протичат с по-затегнат ход. Нека повторим: От вашето високо кръвно налягане ще се освободите за 14 дни и никога повече няма да пиете хапчета за него!   На следващо място от другите сърдечно-съдови заболявания ще посочим исхемичната болест на сърцето с всички нейни разновидности – стабилна и нестабилна стенокардия (“гръдна жаба”), миокардиосклероза, слединфарктни състояния, многоклонова болест на коронарите, микроваскуларната болест и др., много от които често придружавани и от сърдечна недостатъчност. Смяната на противоестественото хранене и преминаването на видова човешка храна, според тежестта на заболяването, най-често премахват симптомите им в рамките на няколко месеца. Нормализира се окончателно липидният (мастният) статус на кръвта. Снижава се и влиза в референтни стойности повишеният холестерол, коригират се окончателно и другите дислипидемии. Тъй като този процес на запушване на съдовете лежи в основата на всички други болести, ние считаме, че неговото повлияване е най-големият възможен успех на натуралната хигиена в борбата срещу всички други заболявания. Първата задача при лечението на която и да е болест е да отпушим капилярите, които изхранват и очистват клетките на органите!   Специфичните сърдечни заболявания, като кардиомиопатиите, които всъщност са само един по-напреднал, дегенеративен етап от същата тази сърдечно-съдова болест, съответно изискват повече време и последователност. Още след първия месец обаче, болният е облекчен и диша вече по един съвсем друг начин.   ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ, НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ПАНКРЕАС Въпреки че стомашно-чревният тракт е първата система, която влиза в досег с противоестествената храна и съответно, както казахме, първа започва да се лекува, често нейните увреди изискват малко повече упоритост и последователност. Това е така, защото тя е и основната отходна магистрала и дълго време при изчистването на организма бива атакувана от токсични вещества, които се отделят чрез нея от цялото тяло (например стомахът отделя прекиселинен сок; жлъчният мехур изтласква към червата силно пареща токсична жлъчка и т. н.).   Въпреки това една язва на дванадесетопръстника (а и на стомаха) се затваря обикновено завинаги средно в интервал от 18-20 дни.   Хиперацидният гастрит се ликвидира за около 14 дни, а баналният колит (който се проявява най-често с редуване на запек и/или разстройство) се повлиява за около месец. За окончателното излекуване на дебелочревните заболявания обикновено се налагат 2-3 разтоварителни курса (средно от по 14 дни) в период от 5-6 месеца. Това важи особено за тежките форми като хроничния улцерохеморагичен колит (ХУХК), за който се назначава специална хранителна програма. Въпреки това заболяването е напълно лечимо, ликвидирано постепенно в един колебателно-затихващ ход.   Относно чернодробните заболявания ще кажем, че стеатозата (като един сравнително начален етап на облагането на органа с мастни вещества) се ликвидира най-лесно и е напълно обратима (средно 1-2 курса от по 14 дни или неколкомесечно екологично хранене).   Съответно по-дълъг лечебен период (3-4 курса) изискват подострият и хроничният хепатит (с неговите подвидове). Най-напред се нормализират кръвните показатели, от тях на първо място ензимите, последвани от теста за репликация на вируса. По подобен начин се излекуват и токсичните хепатити.   ЧЕРНОДРОБНАТА ЦИРОЗА Цирозата на черния дроб е краен дегенеративен етап от развитието на различни чернодробни заболявания, при което черният дроб се сбръчква и умира. При това заболяване, в зависимост от етапа, винаги се получава едно трайно подобрение и се удължава максимално животът на тези болни, използващи и последните паренхимни остатъци от черния си дроб.   Болестите на жлъчния мехур – острите, подострите и хронични възпаления – холециститите – изискват съответно 1-2 или 3 последователни лечебни курса.   Естествено, по-бавно се ликвидират конкрементите на жлъчния мехур – жлъчнокаменната болест (холелитиаза).   Най-напред тук ще кажем, че черният дроб е известната на всички ни “лаборатория” на организма. Там се преработват и обезвреждат отпадъци и отрови от цялото тяло. След тази процедура повечето от тях се колектират в “резервоара” на черния дроб, а именно в жлъчния мехур. Оттам те последователно чрез контракции се изтласкват към тънки и дебели черва и така се извеждат  от организма навън. Тъкмо поради тази обща очистваща роля на черния дроб в организма, в жлъчния мехур често се натрупват шлаки и се втвърдяват в конкременти. Нещо повече – тъкмо след разтоварителни курсове сме наблюдавали образуването на “шлака” и “кал” в жлъчния мехур, които преди това там не ги е имало. Това са отрови от цялото тяло, които в един първи етап се събират и складират в жлъчния мехур. След това, в един втори етап, те последователно биват изтласквани към червата и ануса и напускат организма. Това е пътят на системата да се самоочисти.   От друга страна, камъните в жлъчния мехур изискват търпение в лечението, защото естественото правило гласи, че колкото една субстанция е по-плътна и твърда, толкова по-бавно се разтапя и изхвърля и съответно изисква по-дълго лечебно време.   Операцията при добре проведено лечение обаче най-често става излишна.   Заболяванията на екзокринния панкреас – това са най-често хроничните панкреатити – се лекуват с продължителност, близка до тази на хроничните чернодробни заболявания. Ще подчертаем специално логичния извод, че там, където има хронично заболяване, е необходимо и хронично (т. е. разположено във времето и малко по-дълго, отколкото при острите заболявания) лечение. Това обаче е единственият начин, окончателно да се освободим от тях, тъй като болният орган не се лекува “отвън”, а сам като една замърсена екосистема се самовъзстановява и реинтегрира (спомнете си как се лекува замърсената река или отровената с химикали почва!).   Подобни статии: Лечение с олио – възможно ли е? Възстановете зрението, зъбите и венците си с една проста хранителна добавка – рибено масло Храни, които карат рака да „гладува”