Всички сме усещали интуитивно, че музиката може да лекува. В клиниката по психиатрия на Александровска болница това настина се случва, пише standartnews.com. Музикотерапевтът Цветина Панайотова се опитва да помогне на десетки хора да успокоят душата си чрез музиката.   "Чувството за ритъм и музиката е във всеки у нас, то е вродено, защото всеки има пулс и диша равномерно", казва музикотерапевтът Цветина Панайотова. Точно това е и обстоятелството, което тя използва, за да помогне на хората с психични проблеми да се чувстват по-добре. Групите, които формира в Александровска болница, са от 10 до 16 души. В тях има хора с всякакви професии - поети, художници, музиканти, представители на точните науки, и всякакви заболявания - шизофрении, биполярни разстройства, депресии. Това, което ги обединява, е желанието да се справят с проблемите си чрез музиката.   Основната цел на заниманията е психосоциалната реинтеграция. "Музицирането в група или пеенето в хор сближава хората и се отразява терапевтично на техните отношения независимо дали са болни или не", обяснява Цветина Панайотова. По време на упражненията те тренират концентрацията си, краткосрочната памет и невербалната комуникация, където музиката е много силна.   Една от най-честите задачи, които участниците в групата получават от Цветина, е пресъздаване на определено усещане, емоция чрез тоновете. За тази цел използват богат асортимент от инструменти - звънтящи, тракащи, чукащи, барабанни. Всички те са лесни за използване от човек, който никога не се е занимавал с музика, казва Цветина. Хората изразяват различни емоции - от тъга и гняв до любов и щастие. Повечето обаче дават превес на положителните емоции, обяснява тя. Противно на очакванията на много хора, агресия досега не е виждала някой да показва. Слушателите пък винаги познават какво е искал да изрази човекът, който показва чувството. Крайният ефект е изключително добър за самопознанието. Покрай асоциативните игри в защитена среда човек си дава сметка за чувства, които са част от реалния му живот, обяснява тя. "Когато удари с всичка сила барабаните, нищо няма да се случи, а задържайки гнева в себе си, той се превръща в бомба със закъснител", обяснява Цветина.   Освен групови упражнения тя провежда и индивидуални уроци с желаещите в клиниката. Там заниманията са насочени към конкретните проблеми на всеки, но се делят най-общо на два типа. При първия се търси помощ за решаване на чисто органични затруднения - възстановяване на някои двигателни функции заради заболяването или лекарствата, които човекът приема.   В тези случаи нервните връзки влизат в употреба чрез свиренето и така се възстановяват. Другата цел на упражненията е решаването на психологическите проблеми. Принципът, на който се работи там, е като този в психодрамата. Само че вместо с кукли и актьорска игра проблемът се разиграва със силата на звука и тембъра му, обяснява Цветина. Използват се различни инструменти - перкусивни, пиано, цигулка, китари.   Един от хората, които е потърсил помощ в индивидуалните уроци, е бил с фобия от грешки. Тя се задълбочила дотам, че напуснал работата си и се затворил вкъщи, за да не би да сбърка нещо. "Направих комплекс от музикални модели за джамбета (вид барабани за ръце), при които трябваше да се следи едновременно кога удряш силно, бързо, бавно, с коя ръка", казва Цветина. Композициите не били невъзможни за изпълнение, но имало голям процент за допускане на грешка. "Трябваше му време да свикне и след 4-5 опита да се получи", обяснява тя. Благодарение на упражненията човекът тренирал отношението си към собствените грешки и започнал да ги преживява по-малко трагично, защото видял, че нищо кой знае какво не се случва.   Друга жена пък имала проблеми с ръката си, които затруднявали движението й. Затова Цветина подготвила упражнения с яйца, пълни с различни неща, които шумят като маракаси. Те карат ръката по различен начин да се раздвижва, за да издават инструментите различен звук. Така жената по интересен начин успяла да възстанови част от двигателните си функции.   За засилване на концентрацията и краткосрочната памет също са правили много неща - тя изсвирва нещо, а хората ги повтарят. Понякога използва и готова музика, но държи на активността на пациентите и затова ходи като Дядо Коледа - с чували, пълни с инструменти. “Ролята на джиджея не е за мен”, обобщава тя. Според нея тази пасивна част от терапията с музика може всеки сам да проведе у дома си. Още повече, че е много трудно да се намери една музика, която да хареса на всички.   Много изследвания показват, че класическата музика допада на много по-широк кръг хора, както и фолклорите на различни народи, казва Цветина. За да се прилагат с терапевтична цел обаче, те трябва да са непознати за слушателите. Това автоматично премахва от възможностите нашия фолклор и известните класически мелодии. Причината за това е, че всеки има спомени, които ще навърже с тези популярни шлагери и няма да може да излезе от "тук и сега", обяснява тя.   Според специалиста не може да се намери универсално обобщение за видовете емоции и въздействие, което има музиката над нас. Те са безкрайно индивидуални според човека, фундаментални са само ефектите на темпа и ритъма - по-живите чувства се изразяват в по-бързо темпо, а по-спокойните в по-бавно, казва тя и добавя: Музикотерапията съществува от хиляди години, отпреди Орфей дори, и всеки може да се възползва от нея без значение дали е здрав или болен.