Неотдавна стана ясно, че държавата залага скрининг тестове за всички деца под четири годинки, пише Standartnews.com. Целта е да се открие имат ли ранни проблеми с проговарянето и комуникацията, за да може те да бъдат отстранени навреме, още преди хлапето да стане на училищна възраст. Как да открием дислексия и на каква възраст трябва да ни тревожи, че детето не говори, «Стандарт» попита логопеда Олга Георгиева.
"Дислексията се открива в началото на училищния период - края на първи и началото на втори клас. Но с ранните тестове, които се правят около тригодишна възраст, може да се засекат някои маркери, свързани най-вече с развитието на езика", разказва Олга Георгиева. Поначало думата "дислексия" идва от гръцки и означава "затруднение с думите". Колкото по-рано се хване тя, толкова по-успешно могат да бъдат преодолени затрудненията, свързани с осъзнаването на звуковете, говора и четенето при детето. Около тригодишна възраст според Георгиева индикатор за проблем може да бъде неспособността за възпроизвеждане на фините разлики в думата.
"Често тези деца дават и визуални грешки", разказва логопедът.   Главният виновник за този проблем пак се намира в ухото   - това е органът за баланс", допълва тя. В тази връзка има и ранни моторни тестове, които може да покажат затруднения. Сигнал например може да бъде лошият баланс на тялото на малчугана. "Това е свързано с усета на детето за тялото му в пространството - дали то има ясна идея за собственото си тяло и как е разположено спрямо околния свят. Наскоро имах подобен случай с едно момченце, което каза: "Аз знам какви са посоките в пространството, но когато става дума за моето тяло, се обърквам", спомня си Георгиева. Бъркането на ляво и дясно, горе и долу може да е сигнал за дислексия. "Ако проблемът се улови рано, много хора успяват да надмогнат трудностите, които имат. При някои затрудненията може да останат и цял живот, зависи какво в мозъка е засегнато и на какво ниво. Всъщност трудно може проблемът да бъде изчистен докрай, защото все пак става дума за мозъчна преработка. Но хората могат да бъдат научени да се справят или да се използва мозъчната пластичност, за да се развият тези способности", казва логопедът.
Ранният скрининг може да хване и някои елементи на графичните умения. Улавя и елементи на аутизъм. "Специално в тези тестове, които познавам, има една голяма графа за това как общува детето и каква е социалната му ангажираност", разказва специалистката.   Критичен за откриването на аутизма е 18-ият месец   на детето. "Тогава то вече трябва да е наясно за какво служат различните предмети и да играе с тях, имитирайки функциите им. Примерно с молива да показва как се пише, с чашата - как се пие, да облича куклата, да слага мечето да спи. Чрез играта ние осъзнаваме всички символи на езика", казва Георгиева.   Едни от основните проблеми обаче, с които се сблъсква тя напоследък, са свързани най-вече с късно проговаряне и свръхактивност. "Децата проговарят все по-късно, защото телевизорът вече се превърна в най-голямата мебел в дома ни. Малките се задържат задълго пред него, а езикът, мозъкът и социалните умения се развиват посредством живото общуване", смята тя. Децата вече проговарят все по-често близо до училищната възраст - на четири-пет години, а само преди няколко години критичната възраст е била три и половина.   "В последните два-три месеца срещам страшно много деца, които започват да говорят първо на английски покрай бебешките канали. Това става, тъй като честотите на английския са различни от нашите, а и той е много по-емоционален. Озвучителите на самите анимационни филмчета говорят по един суперемоционален начин и малчуганите го запомнят и опитват да го възпроизведат", твърди тя.   Според нея сигнал за това, че детето има проблем с проговарянето, е втората годинка. "Има един много критичен период - около 20-22 месец, когато настъпва лексикалният взрив. Всички думи изведнъж узряват в съзнанието на детето. Това е една сензитивна фаза, която след това почти никога не се повтаря. Ако около втората година този взрив го няма, задължително трябва да се потърси логопед", казва тя. "Това   не е нещо лошо, не зависи от интелекта или IQ   успокоява Георгиева родителите. Много често това е основният им страх - че става дума за някакъв вид умствена изостаналост. "Всъщност говорим за някакъв друг тип преработка на информацията, защото децата общуват много повече с очи и така се развива визуалният канал за възприемане на информация. И много по-често при деца, които са невероятно добри с всички визуални комуникации, това е за сметка на развитието на слуховия канал. А той е най-важното, за да стане езикът", подчертава специалистът.