В нашето тяло има между килограм и половина и два килограма бактерии, а пробиотиците имат приблизително същото тегло, колкото и мозъкът ни. Удивително, нали? „Добрите бактерии” живеят на безброй места в тялото, не само в червата – във венци, зъби, устна лигавица, сливици, бял дроб, уши, очи, вагина, пикочни пътища...,  а броят им е 10 пъти повече от броя на самите клетки (просто пробиотичните бактерии са с по-малки размери). Според някои автори силата на имунния отговор 70% зависи именно от пробиотиците, защото те стимулират всички негови звена – от Т-клетките до маркофагите. Здравата микрофлора не само ни защитава от вредните вируси и бактерии, но и участва в синтеза и усвояването на витамините и микроелементите, извлича интерфероностимулиращите и имуномодулиращите вещества, защитава черния дроб, като обезврежда до 50% от токсините.   Как да я опазим тогава? Естествено антибиотиците убиват всичко полезно и вредно наред, а пагубното им въздействие е изпитано от всеки под някаква форма – диария, нападение от гъбички по лигавиците, пърхот и какво ли още не. Токсини и консерванти във храните също намаляват броя на пробиотиците в тялото. Едва ли сте се замисляли обаче за механизма, по който стресът им влияе! В моменти на  свръхнапрежение, страх, нервен срив в кръвта постъпват така наречените хормони на стреса адреналин и норадреналин, които на свой ред променят химичния състав на кръвта и процесите на метаболизма. В резултат на това страда много важен механизъм за регулиране на жизнената дейност на бактериите - адхезията. Микроорганизмите - лактобактерии и др. не могат да се прикрепят към слизестата ципа на червата, съставът на която се нарушава под въздействието на стреса. Поради това тези полезни бактерии не могат да се размножат и създадат колонии за изграждане на защитна микрофлора в организма на човека. От друга страна, дейността на червата до голяма степен се регулира от нервната система. Затова често по време на стрес настъпва безпорядък в работата на червата – диария или запек.   Освен приемът на пробиотични храни като кисело мляко и кисело зеле, друго решение за стимулиране на здравословна микрофлора в организма е допълнителен прием на пробиотици. Без да правим реклами на определени марки, ето за какво трябва да обърнете внимание на етикета:   1. Препоръчително е хранителната добавка да съдържа минимум 1 милиард (10 на 9-та степен)  живи млечно кисели бактерии за 1 прием, за да могат поне част от лактобацилите да преминат успешно през стомаха и да започнат да се размножават.  (Ще се изненадате, че на пазара има добавки с много по-малко жизнени бактерии!) Друг вариант е пробитикът да е защитен в бавноразтворима капсула.   2. Уверете се дали са изброени вида и броя на щамовете като например Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus, Bifidobacterium и други.   3. Млечно-киселите бактерии държат да виреят в кисела среда (естествено!). Всякаква добавка на подсладители или нишесте (като в някои пробиотични млека, например) поставя ефикасността им под въпрос!   4. Обърнете внимание на начина на съхранение – дали се изисква ниска температура   И още едно пояснение относно названията, което понякога затруднява или заблуждава потребителя. Пробиотик се наричат „добрите” бактерии, а Пребиотици са любимите храни на тези бактерии (инулин от артишок, цикория или земна ябълка, например). Напоследък се изтъква, че много продукти съдържат прЕбиотици, които стимулират растежа на лактобацилите.  И накрая, Синбиотик е комбинацията от пробиотик и пребиотик – полезни бактерии със „захранка” за разтеж.   Обърнете внимание, че пробиотиците не са лекарствени средства, а са регистрирани като хранителни добавки. Редица  клинични изследвания доказват благоприятното им влияние върху здравето, но не бива да се приема, че те лекуват.

Намери добри лекари и зъболекари онлайн